В тази ситуация, групата се насочва към репетиране на песни за бъдеща малка плоча /четворка/, в очакване на „разпукване на ледовете”. При съставяне на репертоара Кирил Маричков е готов с аранжимента на своята „Песен за Щурците” и държи това да е първата записана собствена песен на групата, с амбициите да стане неин химн; набляга и на метафората в текста: „...ние пеем и през зимата”, като израз на продължаваща съпротива на състава срещу режима.
Петър Цанков си е харесал „Picture Book” на английската група KINKS, за която е написал текста „Стар албум”. По предложение на Петър Гюзелев се репетира „С китара по света” /бълг.текст/ на английската група CREAM, а желанието му е да се изяви като соло-китариста им Ерик Клептън. За да се издаде плочата, трябва да има песен на известен български композитор, който и ще осигури звукозаписното време. Това ще е „И една звезда” на Петър Ступел, чиято „Веселина” Щурците са направили хит. През 1969-1970г. музикалното плагиатство, сега наричано пиратство, официално се насърчава от държавния грамофонен издател „Балкантон” чрез включването без авторско разрешение на английски песни /макар и в превод/; това вдига тиража и е финансова изгода за издателя – „...чухте ли, в плочата на Щурците има парчета на Кинкс и Крийм?” Изгодата не засяга Щурците, защото „Балкантон” не плаща отчисления върху продажбите, а само еднократно – хонорар за звукозаписните минути в плочите. Освен наложеното подражателство, песните на Щурците за новата плоча се получават в различни стилове.
По същото време, В.Кисьов предлага за новата плоча на Щурците авторските си песни - баладата „Акварел” и рока „Нощни пътища”. Веселин Кисьов е изготвил концертни аранжименти на двете песни и им е направил предварителен вокално-инструментален запис на четирипистов магнитофон. За студиен запис на „Акварел” се предвижда голям симфоничен оркестър, като инструменталното соло в средната част да е на четири валдхорни. Изписването на партитурата на „Акварел” е от Борислав Панов /Боти/, който е студент в Консерваторията в клас по композиция и дирижиране. От детска възраст, свирил на цигулка и участвал в симфоничен оркестър, за В.Кисьов е естествено развитието от стила рок /поп/ към „симфоничен рок”. Двете авторски песни от В.Кисьов са подложени на „гласуване”, но никой от другите трима „Щурци” не подкрепя включването им в репертоара на групата и в бъдеща плоча. Докато за Петър Цанков, приятел на сестрата на К.Маричков, е естествено да гласува „против”, В.Кисьов не може да преглътне „въздържал се” на П.Гюзелев, с когото са били две години заедно в „Слънчевите братя” преди Щурците. Бива отклонено и предложението на В.Кисьов, Б. Панов да бъде привлечен като „гост-изпълнител”; Боти добре свири на цигулка и на пиано и има висок солов глас с характерен тембър и е щял да бъде много полезен в Щурците.
Разногласията и огорчението от изолацията, в която се оказва, стават причина за решението на Веселин Кисьов да напусне „Щурците”. За прехода, когато е заместен с К.Атанасов /Косьо/, В.Кисьов участва в съвместни репетиции, на които предава на Косьо опита си – тече интензивна подготовка за „Балът на Художествената академия” през м.декември 1969г., където Щурците искат да се явят с новия състав. В.Кисьов дава на Косьо и „народния” си костюм /с шевиците/, за да не се разваля популярната визия на Щурците за снимки и на концерти. След уреждане на формалности по общата апаратура, в края на 1969г. Веселин Кисьов безконфликтно напуска Щурците. Впоследствие, Боти е поканен от К.Маричков и се присъединява към Щурците в периода 1974-1976г. Влиянието на Б.Панов личи в първата дългосвиреща плоча „Щурците’76”. Композицията на Кирил Маричков „Далечен залив” е шедьовър в стила „прогресив рок” и поради рок-солото на цигулка в средата, пиано-рифовете накрая, както и поддържащите вокали, изпълнени от Боти.
От 70-те години на м.век досега, Кирил Маричков непрестанно се развива и се утвърждава като един от най-големите наши поп-рок музиканти и композитори, както - и виден общественик. През 2019г. бе удостоен с най-високото държавно отличие орден "Стара планина", Първа степен. През 1987г. В.Кисьов участва в турнето с концерти „Щурците – 20 години по-късно”, а през 2017г. участва в юбилейните концерти "50 години Щурците". Добрите чувства между членовете на всички „Щурци” са и до днес.
Мир на праха на Борислав Панов – Боти и на Петър Гюзелев – Пеци!