56 години артистична дейност

Контакти
  
en

Творчески разногласия между „Щурците” през 1969 г.

През 1969 г. Щурците са „под карантина”, наложена им от режима, заради концертно изпълнение през м.януари наживо на “Hey Jude” на Бийтълс, предавано по БНТ и гледано от целия соц-лагер по „Интервизия”

В тази ситуация, групата се насочва към репетиране на песни за бъдеща малка плоча /четворка/, в очакване на „разпукване на ледовете”. При съставяне на репертоара Кирил Маричков е готов с аранжимента на своята „Песен за Щурците” и държи това да е първата записана собствена песен на групата, с амбициите да стане неин химн; набляга и на метафората в текста: „...ние пеем и през зимата”, като израз на продължаваща съпротива на състава срещу режима.

Петър Цанков си е харесал „Picture Book” на английската група KINKS, за която е написал текста „Стар албум”. По предложение на Петър Гюзелев се репетира „С китара по света” /бълг.текст/ на английската група CREAM, а желанието му е да се изяви като соло-китариста им Ерик Клептън. За да се издаде плочата, трябва да има песен на известен български композитор, който и ще осигури звукозаписното време. Това ще е „И една звезда” на Петър Ступел, чиято „Веселина” Щурците са направили хит. През 1969-1970г. музикалното плагиатство, сега наричано пиратство, официално се насърчава от държавния грамофонен издател „Балкантон” чрез включването без авторско разрешение на английски песни /макар и в превод/; това вдига тиража и е финансова изгода за издателя – „...чухте ли, в плочата на Щурците има парчета на Кинкс и Крийм?” Изгодата не засяга Щурците, защото „Балкантон” не плаща отчисления върху продажбите, а само еднократно – хонорар за звукозаписните минути в плочите. Освен наложеното подражателство, песните на Щурците за новата плоча се получават в различни стилове.

По същото време, В.Кисьов предлага за новата плоча на Щурците авторските си песни - баладата „Акварел” и рока „Нощни пътища”. Веселин Кисьов е изготвил концертни аранжименти на двете песни и им е направил предварителен вокално-инструментален запис на четирипистов магнитофон. За студиен запис на „Акварел” се предвижда голям симфоничен оркестър, като инструменталното соло в средната част да е на четири валдхорни. Изписването на партитурата на „Акварел” е от Борислав Панов /Боти/, който е студент в Консерваторията в клас по композиция и дирижиране. От детска възраст, свирил на цигулка и участвал в симфоничен оркестър, за В.Кисьов е естествено развитието от стила рок /поп/ към „симфоничен рок”. Двете авторски песни от В.Кисьов са подложени на „гласуване”, но никой от другите трима „Щурци” не подкрепя включването им в репертоара на групата и в бъдеща плоча. Докато за Петър Цанков, приятел на сестрата на К.Маричков, е естествено да гласува „против”, В.Кисьов не може да преглътне „въздържал се” на П.Гюзелев, с когото са били две години заедно в „Слънчевите братя” преди Щурците. Бива отклонено и предложението на В.Кисьов, Б. Панов да бъде привлечен като „гост-изпълнител”; Боти добре свири на цигулка и на пиано и има висок солов глас с характерен тембър и е щял да бъде много полезен в Щурците.

Разногласията и огорчението от изолацията, в която се оказва, стават причина за решението на Веселин Кисьов да напусне „Щурците”. За прехода, когато е заместен с К.Атанасов /Косьо/, В.Кисьов участва в съвместни репетиции, на които предава на Косьо опита си – тече интензивна подготовка за „Балът на Художествената академия” през м.декември 1969г., където Щурците искат да се явят с новия състав. В.Кисьов дава на Косьо и „народния” си костюм /с шевиците/, за да не се разваля популярната визия на Щурците за снимки и на концерти. След уреждане на формалности по общата апаратура, в края на 1969г. Веселин Кисьов безконфликтно напуска Щурците. Впоследствие, Боти е поканен от К.Маричков и се присъединява към Щурците в периода 1974-1976г. Влиянието на Б.Панов личи в първата дългосвиреща плоча „Щурците’76”. Композицията на Кирил Маричков „Далечен залив” е шедьовър в стила „прогресив рок” и поради рок-солото на цигулка в средата, пиано-рифовете накрая, както и поддържащите вокали, изпълнени от Боти.

От 70-те години на м.век досега, Кирил Маричков непрестанно се развива и се утвърждава като един от най-големите наши поп-рок музиканти и композитори, както - и виден общественик. През 2019г. бе удостоен с най-високото държавно отличие орден "Стара планина", Първа степен. През 1987г. В.Кисьов участва в турнето с концерти „Щурците – 20 години по-късно”, а през 2017г. участва в юбилейните концерти "50 години Щурците". Добрите чувства между членовете на всички „Щурци” са и до днес.

Мир на праха на Борислав Панов – Боти и на Петър Гюзелев – Пеци!