1966 г. – Естрада „Веселите момчета” - Културен клуб на ВМЕИ-София
Трима от „Слънчевите братя” участват през 1966 г. като оркестър в музикално-сатиричния спектакъл „Смях в залата” на „Естрада Веселите момчета” към КК на ВМЕИ-София. Режисьор на спектакъла и един от авторите е Илия Атанасов.
Съставът на оркестъра на „Веселите момчета” в спектакъла „Смях в залата” през 1966 г., ръководен от Чавдар Селвелиев (студент от ВМЕИ-София), е:
Трупата „Веселите момчета” (и едно момиче) заедно с оркестъра е от 15 души, като само Пеци и Жоро не следват във ВМЕИ-София, но всички са членове на Културния клуб (КК) на ВМЕИ. Председател на КК е Илия Атанасов.
„Смях в залата” се играе на сцената на Студентския дом на културата-София (СДК) над 40 пъти, при небивал успех. Радой Ралин е забелязван многократно сред зрителите, а веднъж, след края на спектакъла, се среща лично с участниците да ги поздрави. Властимащите обаче се усещат, защото някой е направил асоциация между мотото на „Смях в залата” – „Не сме ли смели, всеки ще ни смели!” - с десидентския пражки театър „Семафор” и за известно време надвисва опасност всички участници в спектакъла да бъдат изключени от ВУЗ. До това не се стига, но спектакълът окончателно е свален от сцената на СДК.
Архивен аудио-запис от 2-ри Дек. 1966 г. на ролкова магнитна лента, от живото сценично изпълнение на „Смях в залата”, е обработен и презаписан през 1999 г. в две части на 2 магнитни касетки, както е дигитализиран и записан и на 2 аудио-CD. Сценарият (със съкращения) е публикуван като „Безсмъртната усмивка на човека” в сп.„Естрада”, кн.8/1968 г. на „Комитета за изкуство и култура”.
За „ВЕСЕЛИТЕ МОМЧЕТА” и „Смях в залата”
Музикално-театрално сатиричната трупа „Веселите момчета” (и момиче) е спонтанно сформирана в Културния клуб на ВМЕИ-София през средата на 60-те години от 20-тина тогавашни и бивши студенти в института.
Културният клуб е магнит за ежедневни срещи и всеки пише в дневника на клуба римувани остроумия и злободневки. След авторска обработка на многотомния дневник от Илия Атанасов, Симеон Попов и Кръстьо Мирски, през 1966 г. се ражда „Безсмъртната усмивка на човека” - сценарий на спектакъла „Смях в залата”. Оркестърът на трупата включва Веселин Кисьов, Петър Гюзелев и Георги Николов от “Слънчевите братя” - под ръководството на пианиста Чавдар Селвелиев.
Спектакълът „Смях в залата” се играе на сцената на Студентския дом. След 40 представления соц.-цензорите се усещат и свалят спектакъла от сцена. Приятелството между „Веселите момчета” е и днес, като те (със своите половинки) се събират в столично заведение всеки месец. В събиранията вече ги няма доста от „момчетата”, напуснали този свят. „Смях в залата”, под форма на „музикално-сатирично ревю-пародия”, с безпощаден хумор бичува соц.-обществото, а „пророчески” - и съвременното общество.
В „Пролог” се пее: „Във нашия век добрият човек вмириса се цял на барут... Прекройва граници, устройва кланици, плете агресии, проваля сесии, въоръжава се, разоръжава се, гласува „да” и „не” във ООН!”... И нататък в спектакъла: Цирк „Народен манеж”: „...Целта на нашата програма е темерути между нас да няма... Пантомима за петима – гнили язви, съвсем чужди и нетипични за новата ни действителност... Лека миризма на прокурор... Пълна тъмнина по въпроса...” (посланик не говори ли за „гнили ябълки; не „мирише ли на прокурор”?!)
ТПК „Народен сърбеж”: „...Лесно ли е да си телефон? ...Началник напомня за гнусното минало, когато калугерите-чесалджии се обогатяваха на гърба на населението... Не се чеши там, дето не те сърби!...”
Ресторант „Народен хранеж”: „...Баш-Началник-Консумация е гордостта на наш’та нация... Защо Европа ни взе за мезе?... Тука човека лапат – с лапад... От Запад ни зяпат... Едни умират, други консумират...”ТКЗС „Ори, мели еж!”: „... Творческо Културно Занаятчийско Съзаклятие... Парите шумолят в джоба наш - тука плащат хонорари за силаж... Отправяш взор към небесата сини, а там хвърчат рекламни бюлетини... – Хиляда жанра, милиони теми: Чакáл, чáка да чука чакъл - ама-че, акъл! Балада за добрия бобър! ... Де, бре де! – танц, пред който други не преде...”
„А ти, приятелю, учтиво чакал да свърши най-накрая тоз спектакъл... Смехът, обаче, с теб ще тръгне. Него ти, публико усмихната пое го и ще го спуснеш долу по места (кой с цяла, кой със половин уста). А щом като се смее цяла зала – то значи, залата ни е разбрала и вярно е излезло току виж, заглавието в нашия афиш, и верен – пътят, който сме поели: НЕ СМЕ ЛИ СМЕЛИ – ВСЕКИ ЩЕ НИ СМЕЛИ!”
| Наименование/Изпълнител | Естрадно-сатирично ревю-пародия „Смях в залата” – „Пролог” / „Естрада Веселите момчета”, ВМЕИ-София |
| Музика/Текст | м.Адаптирана / т.Ил.Атанасов, С.Попов, Кр.Мирски |
| Год/Участие/Отличие | 1966 – Първа награда „Конкурс на театралните състави за наградата на София”; на сцената на Студентския дом на културата |
| Време/Бележки | 4:57”; Архивен запис от ролкова магнитна лента от 2.12.1966г. |